Прочетен: 14212 Коментари: 2 Гласове:
Последна промяна: 15.08.2013 01:44
От 2005 г. медицинското съсловие у нас отбелязва Деня на медиците, загинали при изпълнение на служебния си дълг.
Той се чества на 15 август. На 15 август 1963 г. младият лекар на с. Стрелец, Великотърновско д-р Стефан Черкезов отива на служебно съвещание в окръжния център с разхлопан претъпкан автобус. Той обаче се блъска в камион и избухва в пламъци. Д-р Черкезов, който тогава е пътувал прав на стъпалата, е изхвърлен от взривната вълна навън, в канавката, и му няма нищо, но веднага, без колебание, се връща, влиза в огнения ад и започва да вади горящите хора
Пламва му косата; изгасва я с ръце и продължава да ги спасява. Облечен е в бяла найлонова риза, която се стопява по тялото му и му причинява дълбоки обширни изгаряния, които сигурно не би получил, ако се бе сетил да я съблече. Изважда навън десетки пътници – 30 или 40. Пристигат линейките от Велико Търново и Горна Оряховица; и той – най-пострадалият! – започва да ги пренася с носилките до тях и отказва да бъде транспортиран. Накрая остава съвсем сам и тръгва под жаркото слънце пеша към по-близкия град, Горна Оряховица. По пътя го пресреща върнала се за него линейка и го качва, вече колабирал.
Това не е всичко за този безумно смел и самоотвержен човек и лекар! Пристигнал в хирургичното отделение на болницата, той отпраща втурналите се към него лекари с безсмъртните по своето себеотрицание и героизъм думи: “Колеги, оставете ме, аз бездруго ще умра. Гледайте другите пациенти!”
Рано сутринта на другия ден, 16 август, издъхва в адски мъки и в пълно съзнание. Край леглото му ридае младата му жена Лидия. Последните му думи към нея също са изумителни по своя самопожертвувателен романтизъм:
“Кажи на татко, че не е харчил напразно парите си, за да ме изучи; и нека да бъде горд с мене - показах се като истински лекар...”
Защо не приемам тематиката Автохтонизъм
Някои факти за църквата на адвентистите ...
Линквам го към няколко групи във вибокс7
Всички възприемахме станалото като героизъм.
След време си дадох сметка, че този човек освен героизъм е проявил и подчинение на лекарския си дълг, няма как да се избяга от него!
Поздравления, има нужда да се пише за такива хора, а не за"геройствата " на бандитите