Прочетен: 4841 Коментари: 5 Гласове:
Последна промяна: 19.03.2014 20:18
Поантата на световните новини е случващото се в Украйна. Но безпристрастните аналитични анализи са рядкост, особено в България. В момента страната ни е залята от русофобия, не защото мнозинството българи са русофоби, а защото Световното задкулисие и адептите на глобалния проект са добре организирани и финансирани – също както бандеровците в Украйна. Принципът е прост : прав е този, който повече крещи, размахва ръце и се тръска като при голямо земетресение. А крещят, размахват ръце и се тръскат „скелетите от гардероба”, недобитите „лидери на новия световен ред,” от ранните години на българската „демокрация”.
Въпреки цялата олелия може да се разпознаят очертанията на геополитическия процес проектиран върху Украйна. Главното в него никой не може да отрече : наблюдаваме война срещу Русия на територията на Украйна. Важното е, че това не е класическа война, макар че има малка вероятност да стане такава. Това е многоаспектна съвременна война вплела в неразплитаемо кълбо исторически осцилации, етническо протовопоставяне, цивилизационни елементи и сурови геополитически и геостратегически мотиви. Това е война, в която е подисната социаликономическата компонента и доминират абстрактните надежди и предпочитания, превърнати в абсурдни масови мечти без всякаква връзка с реалността. И на базата на установения факт възниква основния въпрос : не какво ще стане с Украйна, а какво ще стане с Русия ? Всъщност, това е главното, което занимава българския политически „бомонд”, а не съдбата на българите в Украйна.
Ако искаме да бъдем обективни, сме свидетели на сблъсък на интересите на две капиталистически, олигархични и империалистически групировки – западната групировка, начело със САЩ и нейните сателити по света и източната групировка, включваща Русия, Китай и още двадесетина по-големи или по-малки страни по света. И двете групировки не желаят война и двете групировки се стремят да извлекат от „блатото” Украйна най-големи ползи за себе си.
Защо говорим за блато относно Украйна ?
Защото това, което днес се нарича Украйна, никога в историята не е било държава, а само територия. Някакво подобие на държава Украйна стана след Октомврийската революция, т.е. тя, като държава е „съветско производство”. Това го потвърди публично бившия вътрешен министър на Ющенко Юрий Луценко : „В Украйна започна революция. Хората искат да довършат това, което не беше направено през 1991 и 2004 г. Тук и сега умира Съветска Украйна” („Независимая газета” – 2.12.2013 г.).
Като територия, Украйна е неотменна част от руското етническо пространсто (Велика Русия) : собствено руснаци (големи Руснаци), „малки руснаци” (Малорусия) и „бели руснаци” (Белорусия). Следователно, става въпрос, ще се запази ли единно това голямо етническо пространство или ще рухне под огромния натиск на Глобалния проект, за чието реализиране това пространство е огромна пречка ?
Ако възприемем погледа на важен български „скелет” – Иво Инджев – „Русия се държи все едно се намира в 19 век” (FAKTOR.BG – 4.03.2014) ( макар че г-н Инджев да е объркал прогимназията с гимназията), и го последваме, трябва да кажем, че Украйна се държи все едно е в 17-я век и на площадите в Киев някави бандеровци пишат поредното писмо на Султана. И ще бъде вярно !
Спорността на държавата Украйна започва от нейната днешна гордост – Майдана. От векове територията „Украйна” не може да изживее политическата култура на Майдана – този врящ котел на украйнската революция. И докато котела ври в Киев и тълпата определя параметрите на държавната политика, никакъв политически компромис, без какъвто няма държавност, е невъзможен.
(ВладимирПастухов – „Полит.ру”, 3.03.2014 г.).
Но Майдана нагледно показва къде е центъра на тежестта на украйнския проблем, този център, за който практически никой не се наема да говори и анализира. Става дума за младоукрайнската (западноукрайнска) етническа идентичност. Тя не трябва да се бърка с бандеровщината, от която в момента, практически, няма живи представители. Това е наследството на зова на историята по западните украйнски земи, които са кръвно свързани и подчинени на западната менталност. Това са хилядолетните исторически осцилаци на противоборството на католическия Запад и православния Изток.За двадесет години „независима Украйна” точно това наследство, обилно поливано и отглеждано от Запада, бурно избуя и неконтролирано от никого, възмъжа и укрепна. Тази нова младоукрайнска идентичност набра такава мощ, че днес триумфира в Киев – нещо невиждано от 1000 години и се готви да глътне цялата Украйна. И не е чудно - да се утвърди - тя може само като русофобска и върху руската идентичност. По този въпрос не може да има и няма да има никакъв компромис : това е междуетническа война, а такива войни винаги са кървави и победителат е един. (Игорь Бойков – 26.03.2014 – „Завтра”).
В момента новата младоукрайнска държава е далече от създаване. Пречките са много :съпротивата на останалите жители на Украйна, общият упадък на националните държави, слабостта на Европейския съюз, ислямския свят, користните цели на американските геополитици. Но това няма да отслаби яростния стремеж на западните украинци за своя, очистина от руснаци и от руския дух държава със странното име Украйна.
Опциите за Русия са само две и са слаби - етническа война може да се спечели или чрез разделянето на воюващите етноси или като единия от двата се избие. Трето няма !
Съдбата на Украйна е предопределена от постулатите на геополитиката отдавна (виж З.Бжежински – Голямата шахматна дъска). И за тази съдба двадесет години се готви световното задкулисие и Глобалния проект. Беше чакан най-подходящия момент, когато Русия е най-уязвима (Олимпиадата. Да напомним, че и войната срещу Грузия започна също при Олимпиада, когато Путин беше в Пекин, а президент беше Медведев). И се задейства най-перспективният фактор от планираните : етническия. Целите са поливариантни, планирането е много добро. Останалото е работа на историческия процес. Светът е притихнал в очакване : кога ще дойде Фортинбрас да обира труповете и кои ще бъдат те.
Ако Русия има някакво предимство то е ,че войната се води на нейна територия. Изглежда парадоксално, но е вярно. Защото се знае от историята как завършват тези войни за агресора. Така че не всичко е загубено.
Почти огладален образ на украинската ситуация намираме до нас – в Македония. Почти 1300 години на територията „Македония” няма самостоятелна държава на „македонци”, а днешните македонци са толкова македонците на Александър Македонски, колкото българите са ескимоси. И като всяка измислена нация, днешна Македония не може да съществува, ако не е българофобска. Някои исторически чистофайници си дерат гърлата, че се настройват брат срещу брата. В това няма нищо фатално. От Библията знаем, че Каин е убил Авел, а те са били братя.
Нека си признаем. Сто години Македония е под сръбско управление и затова време са израснали и са се състояли три поколения македонци със сръбско самосъзнание. Това не е пренебрежим исторически период. И през целия този период българщината в Македония е била в нелегалност и срещу нея са били могъщи европейски западни сили сили, заедно с некадърната българска монархия и още по-некадърната българска новоизлюпена буржоазия. Историческият шанс беше проигран. Ако си въобразим, че Македония се присъедени към България, това значи още една етническа война на българска територия. А две етнически войни България не може да се позволи – виждаме, че даже с една тя не може да се справи и се провали. Но нека не се притесняваме – Македония не е единствената исконна българска зема откъсната от Майка България.Така е, когато са ни управлявали и ни управляват невежи и деградирали политици, а ние вкупом не се интересуваме от нищо, което не се яде, не се пие и не се е...
И като капак на всичко си позволяваме да се правим на супердържава в случая с Украйна. "Неколкократно заявяваме, че подкрепяме териториалната цялост на Украйна и че не приемаме каквато и да е инвазия на нейна територия",заяви премиерът Орешарски. По думите му новите украински власти са длъжни да работят по- кооперативно, за да приобщят всички граждани на Украйна. "Както Русия трябва да се въздържа от каквато и да е намеса, така и новата власт трябва да покаже максимална кооперативност и да деескалира напрежението в страната" (VESTI.BG, 6.03.2014). Какво може да се каже за такава политическа неадекватност ? Например, следното : кой си ти Орешарски за да приемаш или не приемаш - министър-председател на една нещастна и безлична държава. Виж го ти, българския Бисмарк. Пъчи се като клуон да защищава българите в Украйна, а не защищава българите в Македония и в Покрайнините, да не говорим за българите в самата България ? Спомна ли си той как реагира България при инвазиите в Югославия, Ирак, Либия, Афганистан ? Ами да нареди на своя министър на отбраната да вдигне на оръжие „славната” българска войска от наемници и тя да десантира в Украйна, за да защищава българите, а не българският външен министър да броди самотен по Майдана и да поднася цветя незнайно на кого. Ще направя услуга на Орешарки и ще му напомня, какви ги каканижеше друг негов колега-титан : „Тръгват нашите момчета, след тях вървят американските момчета и въвеждаме "демокрация" по света” (Филип Димитров).
Геополитиката е отредила на България тежка съдба. И тази съдба е в разрез с модерните парадигми на политкориктност и толерантност. България няма никога да реши своите национални задачи чрез консенсус със своите съседи. Тя може да ги реши срещу тях. Това не означава, че трябва да се бием, но че ще чустваме осезателно тяхното неодобрение и ще получаваме удари в гърба е сигурно. Няма как. Светът е такъв, какъвто е и не търпи слабите и неспособни нации.
Няма ваши и наши земи. Има отвоювани и завоювани земи !
Осветлиха новите собственици на "Ма...
Президентът Радев патрон на шествието на...
07.03.2014 07:24
С удоволствие го прочетох.
Няма да гласувам с "минус" здаради уважението към труда Ви да напишете тази статия, но тя носи родилни петна на времето, когато сте формирали възгледите си.
